# Истина или лъжа – как да различаваме информация, която ни се поднася в три стъпки?

Когато са малки децата ги учат, че това е нещо неизменимо, константна величина, която винаги излиза, точно такава каквато е! Когато порасне човек разбира, че и това като всичко в живота е строго индивидуално, обективната истина е трудно постижима. Всички ценности и правила и религия, са израз на човешкото осъзнаване на нуждата от уеднаквяване на тази уникалност. Колко обаче достигаме до тази истина и до колко е заблудата ни за нея е въпрос, който си заслужава да се зададем!

Колко пъти слушате прогнозата за времето, че днешният ден е да кажем най-топлият, или най-студеният за последните 10-15г.? Ако обаче прегледате архивите на миналогодишната прогноза или прочетете уж достоверните публикувани данни за времето или пък си спомните, че това вече сте го чували, ще осъзнаете, че така казаното не е съвсем истина.

Колко хора обаче, ще повтарят по представения начин прогнозата за времето? Колко хора няма да са прочели и ред от някой законопроект или стратегия, но са прочели коментарите и констатациите на учени хора, разбира се и ще цитират дословно чуждите мисли? Даваме ли си сметка какво създава това и какви сериозни последици настъпват от подобни констатации, подхвърлени в интернет пространството? Ако за миналото това разпростиране на информацията е било много по-трудно, то сега една новина интернет достига мигновено до неопределено и неконтролируемо голям брой хора. По тези теми се повдигат сериозни и обширни дискусии, който обаче изначално са сгрешени, защото подадената информация не е истинска. В някои случаи това стига до масова психоза и пречи на реализирането на това нещо, което е и ще бъде в полза на това общество да просъществува, та макар и а има някакви изначални неточности.

Случва се ефекта на само разрушаването и този ефект е толкова силен, че дори и власт имащите не могат да оборят тази огромна критична маса от хора, които вече са въстанали срещу нещото.

 Подобна ситуация се видя в една ромската общност, която спря децата си от училище, поради мълвата, че ще им бъдат отнети децата. Създава се тъй наречения раков процес, в който за да унищожи натрапникът, тялото унищожава и своите клетки, тъй като то вече не може да разпознае чуждата от своята си клетка. Точно този процес поражда необходимостта от отсяването на едната информация от другата, посредством завишаване контрола върху източниците й. Всяко едно действие поражда противодействие, колкото повече завишаваме мерките за хората, толкова повече нарушители и „негодни“ ще има! Физиците биха казали, че това е вълнов процес, тъй като всяка една частица от вселената е вълна, която се разпространява на всякъде и то едновременно.

Представете си само до няколко десетилетия, когато отговорността и ценностите ще са чужди на хората, какви мерки ще се взимат по отношения на нашите деца, внуци и техните наследници! Точно за това ставаме свидетели, как за последните няколко години се възроди тема за смъртното наказания при някои престъпления. По тази тема всеки има аргументи за своето „за“ и „против“. По този повод наскоро гледах филмът „Бюрото на човечеството“, създаден 2017г., който представя една много страшна картинка за бъдещето ни и то съвсем реална, ако изберем пътят на само разрушаването си.

Цялата тази фалшификация на информацията, която дезинформира, но по един съвършено прикрит начин, насажда страх, омраза, безмилостна конкуренция, ксенофобия. Това създаде една изключително враждебна среда на живот, в която всеки сам за себе си оцелява. Може би за това и вече средствата за масова осведоменост си заслужиха името – средства за масова манипулация.

Колкото и да не ни се вярва това работи на логическо, емоционално и духовно ниво! Това прокарва интереси, които далеч не са добри, но са отлично замаскирани, зад определена кауза, чието дирижиране никой не знае от къде идва. За съжаление тази повсеместна негативна настройка, колкото е оправдана, толкова е и създаде затворени общества, чиито действия са постоянно поставени под светлините  на непрекъснатия публичен прожектор, който наблюдава действията им буквално под микроскоп и ги държи отговорни за всяко малко отклонение от така установените норми и правила. В един момент става изключително трудно да се разпознае истинското от фалшификацията.

Хората, които вече са наясно с глобалното подвеждане и дезинформираност, не коментират, а проверяват информацията, не разчитайки на чуждия прочит, а на самите себе си! И най-вече не се афишират никъде, само наблюдават този масов процес на внушение и манипулация. Защото е невъзможно със същите средства да се противодейства на такъв процес! Може само с примери и търпение.

В някои случаи истинската информация е на едно кликване с мишката, в други може да се предполага и да изисква много повече търсене и четене по темата.

Защо е по-добре да проверяваме новините и статиите, които четем по важни за нас теми?Най-общо казано – придобиваме познание на база собствените си интереси и труд. Няма такъв човек който да разбира и да знае всичко, за това е хубаво да имаме поглед върху лекторите, които избираме да слушаме и се доверяваме за придобиването

Ако сте имали търпението и времето да прочетете написаното до тук, Ви представяме няколко стъпки, които подлагайки ги на своята критика и пречупвайки ги през своя мироглед, така че да работят на Вашата честота, ще са Ви от полза:

 

  1. Подлагаме на собствена критика първичния източник на информацията:

Често пъти се доверяваме на представената информацията, ако тя е излъчена от телевизията, на която имаме доверие или е от журналист или негов гост, който одобряваме, от ежедневник, който четем редовно или от предаване, което гледаме с интерес. Независимо от това обаче е добре да сме наясно, че която и да е медия, където и да чете това, дори не умишлено информацията може да не е съвсем достоверна. Какво се случва с информация, която е важна, но не отразява фактите? Действа правилото –„Една лъжа казана десет пъти става истина“.Наблюдавайте и сами проверете така ли е! До скоро не знаех, че авторът на тези два цитата – „колкото по-голяма е лъжата, толкова по-лесно ще й повярвате“ и „никой не пита победителя дали е говорил истината, или не“ е самият Хитлер. За съжаление опитът и въздействието на този диктатор спрямо масите, говори сам за себе си. Колкото до достоверността на тази мисъл в наши дни, оставам на Вас!

За да достигнем до истината, не зависимо от това за какво става въпрос е важно никога да не изключваме наблюдателя в себе си. Човек сам на себе си е най-добрия ориентир. Комбинация от изнесения наблюдател  и интуицията е сигурно, че няма да се подведете, така като някой друг би Ви заблудил. Разочарованието после е много по-силно, тъй като по отношение на себе си притежаваме тъй наречения защитен механизъм, а и винаги има едно вътрешно съмнение, колкото и да сме сигурни в себе си. Когато това съмнение е в естествените си и обичайни размери то работи за нас, защитава ни от самозаблуда. Когато се предоверяваме, този механизъм се изключва и после сме разочаровани, в пъти по-повече! Знайте, че ни е простено да не разберем нещо и да се объркаме, важното след това какъв избор ще направим, дали ще ни хареса самозаблудата или ще изберем да се усъвършенстваме. В крайна сметка това ни е работата тук да се учим и да бъркаме!

 2.Подлагаме на критика чуждото тълкование на първичната информация, без значение от автора.

Когато знаещият и разбиращ, излага своите разсъждения дори и да не сте достатъчно просветени в материята, сами ще усетите, къде разсъжденията му са обективни и къде субективни. Тези субективни мнения може да споделяте, но може и да не съответстват на вашите възгледи. Какъвто и да е вашия извод, то той ще е базиран на лично мнение. Това ще избегне и самозаблудата, в която иначе може да се въведете, предоверявайки се на чуждата преценка.

Това правило важи за всякаква информация и за всичко. Нека не го абсолютизираме като панацея, но само будният и критичен ум е функционален и работещ. Всичко друго е зомбиране и заблуда. На много места слушаме и четем, че самообразоването е задължение на всеки човек и че образованието не приключва с дипломирането ни. Това е много застъпено мнение не само на учители, а на хора търсещи истината.

Това е много хубаво, но в тази безкрайна кибер вселена, знаем ли какво, къде и как да четем?

Това очакване, че ти – другият, трябва да се информираш, вменява отговорност, която често пъти чувстваме като свръх багаж на фона на множеството ни отговорности и натовареното ни ежедневие. Иска ни се да е по-лесно, да се довериш на казаното и толкова! Лесно е да очаквам от другия да направи това, но въпросът е кой знае как да се справи с тази фина дезинформираност?! Без търсенето и на тази истина като всяка друга имаме само хипотези, но не и резултати.

Не се подценявайте! Вие сте изворът на знанието и да това знание е субективно, но то е точно такова, каквото Ви е необходимо! Имайте си  едно на ум, че коментиращият може да цели постигането на някаква лична облага и реклама. В повечето случаи зад гръмките слова на патриотизъм, борбеност и загриженост, стоят дълбоко скрити субективни цели, които далеч не са толкова хуманни, колкото ни се представят. Манипулациите в наши дни са в изключителни размери и на много нива. Най-добрата защита е търсенето на истината, до колкото е възможно. Не допускайте да се съмнявате в себе си повече и да се доверявате на другия сякаш е месия, защото не знаете колко и как е прочел по темата и съответно поради какви причини е достигнал до едни, а не до други изводи. Резонни са въпросите:

А възможно ли е тази информация да не е истинска? Възможно ли е някой да си прави пиар?

Този извод и истина Ваш ли е?

Защо ме интересува тази информация?

Каква е ползата за мен от информацията?

Опитът показва, че предоверяването на чуждото мнение, че дори и на светило в науката, е изключително грешен. Трябва ли да предоставяме изборът за истината на друг? В този ред на мисли, кой гледа „измамна реалност“?

Това, което можем да направим, когато ни заливат с информация, за да се прикрие или отклони вниманието от смислената с цел да подминем истината. Колко пъти прочетохте статия, след която констатирахте – Нищо не разбрах! Или За какво го четох това, за да си губя времето и ангажирам съзнанието излишно!

 Това е доста често срещан похват, казва ни се нещо важно, но излишната информация и ненужната фактология, до такава степен опредметява и ни изтласкват от същността на дискусията, че накрая забравяме какво е била същината. По същия начин и когато нещо е значимо, но не се коментира никъде официално или се покрива за неопределено време. Причините, за това са двуяки – от една страна е  всичко казано до тук за заблудата, а от друга прекалената публичност изкривява действителността и нещата се преувеличават.

Става – „много баби, хилаво бебе“, да не говорим, че проблема от много „знаещите“ се измества. Трябва да имаме трезвото мислене, че не всичко трябва да се коментира публично, защото това не води до разрешаване на проблема, а до неговото задълбочаване, особено когато въпросът е личен. Спорът или проблемът принадлежи на засегнатите, а не на публичността. Ако искаме истински да помогнем трябва да подпомогнем именно спорещите сами да се справят.

Когато темата или дискусията, обсъжда проблем, повсеместен който засяга неопределен брой адресати, разрешаването на който е обща отговорност на всички, в никакъв случай не бива да повтаряме чуждите думи, на който и да принадлежат. Тогава трябва да сме истински мотивирани да сме информирани самостоятелно, за да бъде полезно и мнението ни. Само тогава има значение какво казваме, другото не е наше и принадлежи единствено на автора си!

 

  1. Сравнявайте информацията

Сравнението е необходимо, за да сте сигурни, че точно тази информация е достоверна, защото Вие сте тези които също я разпространяват, а от Вас и други. Няма да сбъркате, ако използвате точно този подход, когато искате да използвате дадена информация било то от статия, изследване, статистика и др.  а не само желаете да се запознаете с нея!

Да сме отговорни за себе си и своите действия е част от процесът на порастване и самоосъзнаване. В противен случай сме свидетели на информационна пандемия, която веднъж случи ли се, трудно се спира и опровергава. Да не говорим, че винаги остава едно съмнението, че нещо е казано и после покрито, макар и в случая да не е така, масата няма да е сигурна. От там идва и народната мъдрост, следваща винаги опита –  Като се каже, че сестра ти е направила еди какво си, ходи доказвай, че нямаш сестра“. Сега ми звучи нелепо, че като няма сестра, за какво доказване става въпрос? Истината е, че става и при това съвсем сериозно, особено когато една критична маса от читатели, зрители или слушатели неволно и подсъзнателно, дават вяра на сензацията. Постоянно в интернет се публикува такава информация, клипове и снимки. После следват опровержения, че това е лъжа и монтаж.

Защо се случва това? В цял свят и в България вече, публикуването на информация се заплаща и това се е превърнало в работа и всекидневие, за научили се на тези трикове. Фалшифицират се сайтове с новини, коментари и харесвания под тях. Това носи пари на поръчващия и на публикуващия. Не запознатия няма как да го разпознае! Масово разпространено и в България е работата да публикуваш информация. За целта си избираш име и тематика на сайта, като за това не се искат разходи, те са за чужда сметка, както и ползите от това. Колкото повече статии се качват и съответно колкото повече преглеждания има, толкова по-добре за администратора. С рекламите и гледането на клипове е същото. За това и сравняването на информацията е само в наша полза. Сравнението от много места и различни по вид източници, ще покаже кое е истина и кое сензация. Сравнението е средство, което ни позволява да сме в кондиция, да мислим и търсим. Да това отнема време и усилия, за това е хубаво да отсяваме какво да четем и какво не! Какво ще ни отнеме само времето и кое ще ни е полезно. Какво ни е важно и кое не? Това е една култура на четене в интернет, което човешкото общество трябва да си създаде. Това ще спести и време и сили!

Времето се възвръща, в крайна сметка го правим за себе си. Този, за който сме отговорни най-вече сме ние самите! Това не е егоизъм, защото никой не може да бъде по-отговорен за който и да било друг, ако не е отговорен към себе си. Живота ни е проекция на самите нас и всичко пречупваме през този мироглед. Спрямо другите постъпваме, така като постъпваме към самите себе си! Ако мислите, че не е така обърнете внимание колко е отговорен към себе си някой, който считате, че е егоист! Ако се абстрахирате от чувствата си към него ще видите, че макар и да си угажда с някакви придобивки, в действителност е също толкова суров към себе си, колкото и към другите. Ще видите и кой наказва най-силно!

Какво е истина ли? Преди всичко е субективната оценка спрямо заобикалящия ни свят. И за съжаление е все по-трудно да я обективираме. Въпросът необходимо ли е това със сигурност е важен! В някои случаи това има значение за много хора, в други засяга само един или няколко. Каквато и да е ситуацията е нужна отговорност и избор – истина или не?

Защо е важно да сме критични читатели и да търсим истинското знание и да се стреми към познанието? Нашето днес и тук е нашето утре! Всички човеци сме свързани в един цялостен организъм, който действа при обвързаност от своите съставни части. Може би за това има масови изяви на хора, мнения, напрежение и желания, които обединяват хора, които никога преди това не са се срещали и не се познават. От страни погледнато изглежда сякаш имат общо съзнание и свързаност, която е трудно да се възприеме и тълкува. Много течения и учения споделят, че тази свързаност е израз на общото начало на човеците. Без значение е нашата убеденост в това! Факт е, че изборите ни пораждат последици и създават реалност, която споделяме всички!

Споделете, ако харесвате тази статия!